Балчик е морски курортен град. Разположен е терасовидно в малък залив. Намира се на около 31 км северно от Варна и 37 км югоизточно от Добрич. Балчик е третото по значение пристанище в България на черноморското крайбрежие след Варна и Бургас.

Първите заселници в Балчик били траките. Градът е основан през V-VІ в. пр. н.е. от гръцки колонисти, наречен поради многобройните карстови извори Круной /извор/. По-късно получил името Дионисополис, на името на гръцкия Бог на виното. Това не е случайно- по това време в Балчик се е намирал най-известният храм на Дионисий. По римско време градът станал отбранителна крепост.

През ХІV век градът принадлежал към земите на българският болярин Балик, наречени по-късно на неговото име. Самото име Балчик се споменава за първи път през ХVІ век. По време на турското робство, градът бил западнал, но след разрешението на турците българите да изнасят жито в чужбина, Балчик станал любимото пристанище на Южна Добруджа. От Освобождението до 1913 г. градът е български, но след това от тогава до 1940 година принадлежал на Румъния. И до днес в Балчик е запазена резиденцията на румънската кралица Мария.

На 4 км източно от Балчик се намира местността Тузлата, известна с лечебната си кал. Има изграден рехабилитационен център и минерални извори с температура 31 градуса по Целзий.

До Балчик има 2 къмпинга- Сандрино и Бели бряг.

Днес Балчик е курортно селище, в което са открити минерални извори с температура на водата 20 градуса по Целзий, полезни при чревни и стомашни заболявания.

Благоприятният морски климат- топлото лято, слънчевата есен и меката зима, прави курорта райско място за лечение на многобройни хронични заболявания на дихателните пътища, сърдечно-съдовата система, кожни болести, анемии и други.

През летният сезон градът е посещаван от много туристи- главно от България и Русия, по-малко са от Чехия, Полша и скандинавските страни.