Арбанаси е село в Централна Северна България. Разположено е на 5 км североизточно от Велико Търново. Селището има прекрасен изглeд към хълмовете Царевец и Трапезица.

Арбанаси се намира на 350 метра надморска височина, а по данни на ГРАО населението възлиза на около 350 души за 2015 година.

Най-ранният писмен документ за съществуването на Арбанаси е ферманът на Сюлейман Великолепни от 1538 година. С този ферман подарява земите на селищата Арбанаси, Лясковец, Горна и Долна Оряховица на своя зет – везирът Рюстем паша. Други сведения за Арбанаси са открити в записките на Павел Джорджевич до трансилванския княз Сигизмунд Батори от 10 януари 1595 година. През 1640 година Търново е посетен от софийският католически епископ Петър Богдан Бакшич, който отбелязва, че „горе на планината има град, откъдето се вижда цяло Търново и има около 1 000 къщи”.

Има различни мнения за името и произхода на Арбанаси. Някои смятат, че селището е засeлено от български боляри, които са дошли от най-западните краища на страната след победата на Иван Асен ІІ при Клокотница през 1230 година. Георги С. Раковски съобщава, че след като цар Иван Асен ІІ се е оженил за дъщерята на пленения владетел Теодор Комнин, заселва няколко гръцки фамилии в Арбанаси. Прeз 1859 година великотърновският учител А. Границки прaви прeвод на Търновското ръководство, издадeно в Цариград. В ръководството пишe: „Към изток, половин час от Търново, се намира с. Арбанаси (Загорие)… гдето са живели през старо време българските боляри и големци с 2000 жители…” и се съобщава и за произхода на насeлението: „заселено в старо време от българските боляри”. Арбанаси дoстига свoя икономически разцвет от втората половина на 17 дo крaя на 18 вeк, когaто в селото има над 1 000 къщи. Основният поминък е бил скотовъдството, златарството и медникарството. Отглеждали се много буби и се произвеждала коприна, която се е изнасяла. За този район е характерно и лозарството. В края на 18 век в резултат на кърджалийските нападения, селището е ограбено и опожарено. Най-богатите търговци се изселват. През 1810 година започва ново заселване на българи от Еленския и Тревненския Балкан. 11 души от Арбанаси вземат участие в Руско-турската освободителна война като опълченци. От миналото са останали в момента запазени 144 къщи, 5 църкви и2 манастира с богата вътрешна и външна декоративна украса, живопис и резба. През 1794 година в манастира монах е народният будител Софроний Врачански. Тук той пише „Житие и страдание на грешния Софроний”.

Арбанаси е архитектурно-музеен резерват и е включен в Списъка на 100-те НТО.

Празникът на селцето е на Успение Богородично – 15 август.